Стичането. Пътят към всички култури

Не съм убеден, че човек не може да стане част от другите!

Според географския канон, източникът на реката, който е най-отдалечен от устието, се счита за нейния произход и цялото й течение носи едно единствено име. Въпреки това, нито една голяма река не би могла да стигне до океана без помощта на своите притоци – потоци, ручеи и малки реки. С времето основната река достига океанските води, а изворът остава само като далечен спомен; течението ѝ е оформено от многобройни притока по пътя си... Притокът представлява най-жизнената и динамична сила в човешката култура. За културата той играе ролята на гравитацията в природата. Иначе казано: без взаимодействие между различните култури няма истинска култура. Когато тя е жива, се трансформира чрез влияния както отвън, така и отвътре и така променя своя курс. Само чрез взаимодействие с Другия една култура може да остане активна. Затова най-великите цивилизации са изградени именно върху тези взаимовръзки.

Крепостта предоставя сигурност за известно време, но в крайна сметка те задушава: тя става своеобразно гето за теб самия докато натискаш другите към техните гета. Много по-добре е да следваш пътищата на поклонниците и търговците – сладкодумците и трубадурите – там можеш да откриеш... мъдростта на човечеството: осъзнаването, че различните култури не се противопоставят помежду си, а текат заедно. Приемайки дадена култура означава отказ от конфликти; а отказвайки се от конфронтацията означава приемане на нова култура.