Траки. Исторически и културен обзор

Изучаването, анализирането и оценяването на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната епоха и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хилядолетие пр. Хр.) до основаването на Дунавската българска държава през 681 г. се нарича в научните среди тракология. България представлява естествения център за нейното възникване и развитие, тъй като именно тук се оформят ключовите моменти в съществуването, генезиса и характера на тракийския народ и неговата култура. Териториите от река Дунав до Егейското крайбрежие с прилежащите им острови образуват ядрото на тракийската диаспора, която исторически обхваща значителни области. През различните периоди това разселване включва земите от Карпатите до р. Дунав, части от Мала Азия, зони по Северното Черноморие, Кавказки райони, Подунавието както и множество места в Източното Средиземноморие; освен това територии като Двуречието, Египет, Северна Африка и римските провинции формират периферията на тази диаспора.

Димитър Попов е професор доктор по исторически науки към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той преподава лекционни курсове по антична история и култура. Неговите специализирани изследвания са насочени към културните взаимодействия в средиземноморския район и религиозните вярвания на индоевропейските народи с особен акцент върху траките.