Соло. Роман

Според Салман Рушди, романът "Соло" на Рана Дасгупта е "изключителен и завладяващ с необичайната си странност", което поставя автора сред най-неочакваните и оригинални писатели от своето поколение. Само изключително талантливи автори като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер успяват да постигнат такова удивително равновесие между реалността и сюрреализма.

"Соло" е вторият роман на Дасгупта след "Токио: полет отменен". Той проследява историята на Улрих - стогодишен самотник от България, който губи зрението си. Преди това той чете за група изследователи, които откриват ято папагали, говорещи езика на общност, унищожена при внезапна катастрофа. Озадачени от находката, те хващат птиците в клетки и ги качват на кораб обратно у дома с намерението учените да проучат остатъците от изгубения език. За съжаление, папагалите загиват по пътя заради травмата от преживяното бедствие. Улрих започва да се пита дали има забравени думи или спомени, които може да остави след себе си. Така той предприема въображаемо пътешествие през ХХ век – период изпълнен с насилие, забранена музика, изгубена любов и замърсен въздух. В крайна сметка Улрих достига до една дълбока епифания, която му носи нежност и осветление.