Сам в дъжда

Сборникът с разкази на Иван Чолаков разглежда концепцията за т.нар. "малък човек", като основното внимание е насочено към съдбата на героя му Гъби Гъбев в периода на българския преход. Той е скромен и несигурен индивид, честен и податлив, който живее в своя малък свят - организирано пространство с точно определени дни, наподобяващи клечки за зъби. Живеейки самотен живот и притежавайки единствено миниатюрна квартира с дефекти - "коридориниера", той става един от първите съкратени служители в началото на прехода и остава без работа.

Разказите описват различни моменти от неговия нещастен живот, представяйки го като вечен губещ в разнообразни екзистенциални и социални ситуации по време на промените в обществото – финансови пирамиди, приватизации, заснемане на рекламни клипове, надежди за работа зад граница, срещи със също толкова нещастни хора или измамници, както и малките радости сред мизерията на ежедневието му. Книгата носи тъжен тон, но все пак не изглежда твърде мрачна.