Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

Както в последните мигове осъденият на смърт мечтае за сребристи елени, които да се движат през бодливата ограда, така и строгият надзирател го наблюдава през малкия отвор и надеждата му, че Бог ще го види, е нулева. Подобно на обитателите в лудница - не затворени в стихотворение, поетът размачква пеперуди с всеки ненаписан ред. Както сребристият ибис лети над мъртвите водоеми, аз сънувам златни риби с крака открити на студа. По подобие на аргонавта, който разгъва звездни пространства - черен плат, така и аз прескачам бездни в стремежа си да достигна до теб един ден. О мой живот, прекрасен трепет! Не знам какво мога да дам за ужасния факт, че съм осъден завинаги да летя в любовта.