Възпитаните трупове пращат писма

София в края на 80-те години на миналия век изглежда като истинска септична яма. Полицай Младен Демирев се опитва да разкрие истината зад серия от убийства, заобиколен от проститутки, сервитьори, трафиканти на злато и партийни величия. В най-популярния си криминален роман „Възпитаните трупове“ писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и блестящ отвсякога.

„Всеки ден умираме малко по малко, всеки час. Царе сме в умирането – идва ни естествено. А живеем? Не винаги знаем как; не знаем защо или колко струва това.“ Тези думи звучат сякаш са изречени от Филип Марлоу, защото добрите детективи имат много общи черти – както и талантливите писатели. Ако Реймънд Чандлър беше роден в София вместо в Лос Анджелис, неговият герой вероятно щеше да носи името Младен Демирев.

Две ченгета с еднакви характери – постоянно недоспали след нокдауни и неумели в любовта. Но понякога именно идиотите привлекат добрите момичета. Нали така, Демирев?

/Деян Енев/