Вихра и водка

Третата книга на Светла Иванова, след „Забранено до 18” и „Светът в (между) краката й”, ни предлага заключението на историята с главната героиня Вихра Станишева – известна художничка, която се е озовала или загубила в собствения си вихър. Това е произведение за успеха и цената му, за любовта, алкохола и жертвите, които са неизменна част от него. Разказва се за кариерата по "онзи начин", изкуството и границите между позволеното и забраненото. Историята представя премеждията на една объркана красива жена - просто един от нас.

След като прочета още една страница от книгата на Светла Иванова, започвам да се питам защо съм толкова предубеден? Защо досега винаги съм имал силно подозрение към женското писане? Защо очаквам разочарование всеки път когато чета нещо написано от жена? Може би причината е във вечната разлика между мъжете и жените, която затруднява разбирането помежду им? Или може би търся слабости в женската литература само за да почувствам жалко превъзходство?

Но възможно ли е истинската причина да бъде друга: Че всяка книга написана от жена ми носи скептицизъм именно защото тайно желая да бъда опроверган в лошите си предположения. Да бъда удивен от неочаквано майсторство! И точно това става! Четейки страниците на Светла с прямота, смелост и умение при сравненията – подобни на тези у Чандлър – успявам да преодолея дълбокия си скептицизъм и вместо това изпитвам радост. Оказва се, че има жени писателки с невероятен талант!

Влюбих се във Вихра. Колкото повече остарявам, толкова повече ставам непознат за себе си; фантазии ме завладяват. Тя не признава времето "преди". Периода с нещастните любови или малките надежди остава зад гърба ѝ; те я задушават без шанс за бягство — както аз нямам шансове да избягам от нейния образ. Тя представлява нашето продължение — чакам я сред книгите ми.

Чарлз Буковски носи рокля във Варна и естествено продължава историята на бунтовната вагина. Светла Иванова успява третичен път да направи метафора относно факта, че всяка привлекателна жена крие под повърхността своя собствена нелицеприятна история – което я прави още по-красивa. Без колебание твърдя: третият том на Вихра Станишева показва един от най-реалистичните женски персонажи в последното десетилетие литературeто . Докато Ана Каренина избира влака , Вихра предпочита водката... животът върви напред; но спрете до фонтана където тя рисува портрети срещу дребни стотинки—ще останете изненадани как прекрасно вписвате в цялостния контекст.