Дневници и писма 1929-1946/ Представени от Недялко и Чавдар Йорданови

Изминаха 100 години от рождението на нашия баща Асен Недялков Йорданов.

С брат ми Чавдар чувстваме, че е наш дълг да публикуваме неговите дневници и многобройните писма до майка ни, написани по време на престоя му в концлагерите Еникьой, Гиген и Белене.

Малко са хората с толкова трагична съдба като неговата.

Той е живял само 34 години, от които девет е прекарал в следствия, затвори и лагери.

По времето на съпротивата срещу фашизма бил командир на нелегалния партизански щаб в Бургас.

На рождения си ден – 27 юли 1944 година – получил смъртна присъда чрез обесване.

Въпреки това не успели да я изпълнят и той излязъл на свобода на 8 септември, за да преживее още две години и половина.

Умрял е с инжекция на 27 март 1947 година; аз тогава бях едва седемгодишен, а Чавдар беше четири месеца стар.

Погребението му било внушително организирано.

Само две години по-късно обаче го обявили за народен враг.

Майка ми, която тогава била едва на 27 със своите две деца, смело защитавала името му и никога не се отказала от него.

Целият й живот остава вярна - цели 52 години след смъртта му тя чакала момента те да бъдат отново заедно горе.