И всички въпроси

Опитах се да формулирам накратко и в този процес да открия една дума, която точно отразява това, което ценя в поезията на Яна. Ще спомена веднага, че избрах термин, който не присъства в книгата – поне не в същата форма. Моята дума е "мъглица". Избрах я не заради привързаност към умалителните или нежност (тези елементи отсъстват от стиховете), нито само заради мъгливия образ на корицата, който сякаш обещава ясни контури след прочитането. "Мъглица" ми се струва подходяща, защото олицетворява ефирността на езика на Яна – често лишен от сложни метафори и винаги далеч от шумния изказ. Тази дума символизира границите на тази поезия без да бъде недостъпна; тя позволява всичко написано в книгата и нашият поглед върху него да изглеждат едновременно разяснени и загадъчни без предпочитания. С предишна внимателност и нежност.

Всъщност колебаех се дали думата трябва да бъде "сън" или "сънуване", които са по-често срещани в текста. В известен смисъл те могат да бъдат считани за синоними – както миглите, сълзите и котките фигурират сред всички питания тук. Всички тези теми поставят естествена преграда, но тя е лека и преодолима. В творбите на Яна почти винаги има някакъв вид бариера: нещо става от едната страна й преминава трансформирано през другата страна. Мъглата просто променя всичко познато ни леко и плавно; активира сетивата ни така важни за възприемането ѝ.

Тя приближава до нас идеите си и ги дистанцира чрез третото лице във своето говорене - дистанция обаче, която различава модерен стил от постмодернизма благодарение на гореспоменатите синоними. "Мъглица" представлява линията между будното състояние и полубудността; между реалността като такава и онази представена с подбрани думи. По този начин Яна може да зададе въпрос като възрастен, а детският глас ще даде отговор.

Мен лично това ме впечатлява много! Вероятно ще намерите ваш собствен резонанс сред страниците ѝ – поезията на Яна предлага именно такова преживяване! Пожелавам ви приятно търсене!

Иво Рафаилов,
редактор