Земя на Божи длани. Опитомяване на страстите

В "Опитомяване на страстите" най-ярко изпъква автентичността. Тя се отнася както до съдбите на различните персонажи, така и до техните чувства и преживявания. Освен това, произведението предава реалността на епохата, в която живеят героите. То предлага нов поглед върху Добруджа, запазила много от образите в творчеството на Йовков, но същевременно показва и друга страна – какъв е бил този край преди колективизацията по времето на текезесарството и миграцията към големите населени места, преди антирелигиозната пропаганда да разклати християнските ценности. Също така се разглеждат потиснатите действия на румънските власти през онези години. Стилът на автора е вдъхновен от най-силните традиции в националната литература.

Аз съм заченат край дядовата воденица, а появата ми настъпила на гара. От кречеталките наследих желанието да говоря, а шумотевицата по перона ми вдъхна жажда за пътешествия из света. Не успях да натрупам тишина или да уловя мъха като камъни подир себе си. Непрестанно преминавах между театралното изкуство и литературата; опитвайки се да проуча минали времена не с цел загуба на време, а за да ги обогатя със собственото си въображение и присъствие във всяка ситуация там. Така попадах в чудни светове на хармония, ставайки част от тях. Не всичко казано заслужава място върху страниците – думите ми често придобиваха форма само при писането им надолу като истински слова. Това приличаше повече на усилие сравнимо с провиране през иглено ухо кервани хора – работа почти невъзможна за един живот.
Успокоявам се с мисълта че стилът ми е уникален и неповторим - именно затова говорим за личен почерк! Чувствам критиката относно използването ми на стари термини като признак задължение: самопровъзгласил съм се за защитник на българския език! В няколко думи мога да представя себе си - аз съм Павел Павлов."