Пространства (Роман; разкази; пиеса)

Човешкият живот представляваше единствено човешка мисъл, която никога не го напускаше. Тази мисъл беше част от него, хранеше се с неговото съществуване и заемаше водеща позиция в него. Оттам наблюдаваше собствената си бездна и се питаше как толкова много свят може да бъде събран в едно единствено същество.

Стотици дни и нощи, множество крачки и страдания – всичко това вървеше ръка за ръка с измореното тяло на човека. Човешкото тяло носеше в себе си огромни пространства, докато времето криеше своето лице зад завесите на историята – миналото и бъдещето. Когато някой достигнеше до него, то сякаш се отдръпваше. След като човек напусне този свят, времето остава да го помни; то навлиза в цялостния поток на човешкия живот и силата му поддържа баланса на земята.
Антоанета Богоева