Златю Бояджиев- виденията на великия майстор

"За да пиеш от извора, трябва да коленичиш."

Тази народна мъдрост е отражение на хилядолетната сила на българския дух, изградена върху познати и непознати основи. Бурите не само че не са ги унищожили, а напротив – те са закалили като стомана, заровена в земята.

Един от тези свещени стълбове, разположен в Пловдив, е Златю Бояджиев – изключителна смесица от талант, интуиция и интелект; той владее живописта и остава ненадминат творец след преминали тежки изпитания.

Предназначен за слава, великият маестро носи знака на своите предци. Неповторимият Маестро вече няма любимата си кръгла маса в Млечния бар на Главната улица. Но духът му все още броди по калдъръмите на Стария град подобно на Джото във Флоренция.

***

Спомените ми за първата среща с художника са размити. Вероятно защото винаги съм чувствал присъствието му чрез неговите картини в сърцето си. Често забравяме детайли от значими моменти с важни личности, които по-късно добиват ново значение – сякаш винаги сме били запознати с тях.

Пред читателя се разкрива ярка жизнена одисея – хроника на успехи и провали, прегръдки и сблъсъци. За да пишеш за художника от Брезово обаче е нужно специално отношение: към майстори като Боянския майстор или Кольо Фичето; задължително трябва да имаш прочетени Йовков или Радичков...

Тази книга не представлява биография в строгия смисъл; тя е искри от огънта на звезда угаснала във времето. Внимателното спазване на хронологията помага за дълбочината при разглеждането живота му - живот озарен като небесна поляна.

Творческият стремеж никога не стои неподвижно; той постоянно се обновява под влиянието на динамиката около нас. Животът ни кара понякога да осъзнаваме как понятията "време" и "промяна" придобиват различни измерения – последните десетилетия изглеждат повече като векове назад.

Златю Бояджиев расте сред обикновени селски хора без художествено наследство — семейството му водело борба със суровата природа ежедневно. Той живее през бурния XX век — време изпълнено със съдбоносни превратности: войните оставят отпечатък върху живота му наред с парадоксите социализма.

Сближава се със свои знаменитости съвременници — писатели и артисти, но също така общува с простосмъртни хора от улиците до полетата.

Изумителната плодовитост у Златю го поставя сред рядко срещан творчески феномен исторически; трудно можем точно да определим най-забележителните проявления както преди болестта му , така и след това.

Ясно е едно — съдбата е дарила таланта му уникална перспектива към света . Загубил себе си дълбоко потопен в подсъзнанието си , художникът черпи вдъхновение изразяващо богатството нашата национална идентичност . А ние възприемаме картините неудържимо , техният ефект действително ни разтърсва .

През живота си получава множество награди , но въпреки почитта към него никога не става просто придворен артист . Неговият стил покрива широка гама тематики ; два основни мотива доминират : тихата вечна драма между Човекa и Природата , а също така радостта окачена до крайност от самия живот .