Бежанци

Романът на Весела Ляхова привлича вниманието най-вече с храбростта на автора да избере тема, която не принадлежи към "романтичната" част от българската история. Вместо това, той се фокусира върху болезнените моменти, които и след толкова години продължават да оставят отпечатък върху нашата идентичност. Освен това, впечатляващото в творбата е умелото навигиране през сложността на един "обективен корелатив", който обикновено не е предпочитан от женските автори в романовия жанр. „Бежанци“ трябва да се възприема като сага – за времето, когато оцеляването става философия на живота и същевременно подсъзнателно сигнализираща нужда, заглушена от инстинктите.

Текстът силно резонира с утвърдените традиции на българския исторически роман. Едно от основните предимства на писателския стил и методология на Ляхова е нейното внимание към документалната точност и интерпретацията ѝ чрез прецизна реконструкция на автентичния исторически контекст в художествен план.