Демоните на Фуатино

В този момент вече бях изтощен и бях загубил всякаква надежда. Още сто фута оставаха до шхуната. Лицето ми беше потопено във водата, а аз наблюдавах как акулата се приготвя за ново нападение, когато забелязах кафяво тяло да преминава между нас. Това беше Отоо.

- Плувай към шхуната, господарю! - извика той с весело настроение, сякаш говореше на шега. - Познавам акулите добре. Тази акула е мой брат.

Слушах го и заплувах бавно напред, докато Отоо плуваше около мен, винаги опитвайки се да бъде между мен и акулата; той отбиваше нейните атаки и ме окуражаваше.