Един век мъдрост: Истинска история за силата на духа и оптимизма

**ЖИВОТЪТ Е ПОДАРЪК. ВСЕКИ ДЕН Е ЧУДО.**
Алис Херц Зомер

**ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА СИЛАТА НА ДУХА И ОПТИМИЗМА**

На 109 години, пианистката Алис Херц Зомер е най-възрастният оцелял от Холокоста. Тя е сред малкото спасили се от концентрационния лагер в Терезин, разположен на територията на съвременна Чехия. Това място не било просто лагер – там били затворени видни еврейски интелектуалци, писатели и артисти от различни държави като Чехия, Австрия и Германия. Въпреки че разрешавали представления с цел да поддържат фалшивата представа за лагера като безопасно убежище, реалността била жестока – хиляди загивали или умирали от глад и мизерия в този строго охраняван затвор. От 156 000 задържани евреи едва 17 500 успяват да оцелеят; само 93 деца остават живи сред тях - синът на Алис включително. Загубила близките си по време на холокоста, тя не носи омраза в себе си и осъзнава, че ненавистта вреди повече на самия човек, който я чувства. Всеки нов ден й носи радост след опознаването на истинската стойност на живота: „Животът е дар; всеки ден представлява чудо“, казва тя.

**ЖИВОТЪТ Е МУЗИКА**

Считаща се за една от най-добрите пианистки през своето време, Алис изнася над сто концерта в Терезин. Музиката става нейно утешение и вдъхновение; тя вярва, че красотата и изкуството са непоклатими дори в трудности. Именно чрез музиката Алис запазва човечността си и озарява живота на мнозина около себе си във лагера. Както сама споделя впоследствие, никога вече не свири с такъв ентусиазъм както тогава; именно тогава разбира какво могло да донесе изкуството – единственото средство за бягство от страха.

**КОЯ Е АЛИС?**

Родена в заможно пражко семейство през началото на миналия век, Алис расте сред интелектуална атмосфера с високо ценене на музика и литература. Срещала се е с известни личности като Густав Малер и Франц Кафка . През 1943 г., обаче семейството й попада под депортация към Терезин . След освобождението възстановява живота си в Прага , но открива ,че домът й бил завладян а роднините ù или били убити или избягали . За жалост , комунистическата власт налага терор върху населението , принуждавайки я да напусне страната посока Израел . Там работела като преподавател по музиакални дисциплини докато издържа себе си със своя син ; тук среща Голда Меир .

**ДА ПРОДЪЛЖИШ С НАДЕЖДА НАНАПРЕД**

Наскоро преживяла ужасите của холокоста а също така трагедията да надживее детето си , въпреки всичко това оптимизмът остава важен компонент о животa иа Алиса ; те извеждат добродушната женска сила при сблъсък със смъртта чиито момент веднага привлича вниманието у хора които оценяват значимост та животa.. На стари години посещава университета за трета възраст където изучава философия напротив Спиноза чийто идеи находчиво ги интерпретира ..

Възрастовият фактор сякаш няма значение защото независимост тá продължава до момента ; всяка сутрин посвещава минимум три часа практикуване пеейки произведенияте щедро предоставяйки наслада слушателите si когато описват онагледенято които струят история тематика бариера без негативизъм .. Даже при споменаването даже Айхман намира начин който предизвиквал симпатии..

Историята воназапомнящият стил позволяющ духовното пространство описано личност характер може образувати впечатлявания нужда десетки заинтересован респективни исторически моменти проспериращ уникален пример между тази необичайна жена която станала свидетел многобройните промени общочовешкия свят ...