История во кратце о болгарском народе славенском 1792

„История во кратце о болгарском народе славенском“ (на църковнославянски: Исторiя во кратц? о болгарскомъ народ? славенскомъ) е историческо произведение на Спиридон Габровски, завършено през 1792 година.

При написването си той се опира на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, Зографската история, руския превод на „Църковни и граждански деяния“ от Цезар Бароний, както и на „Световна хроника“ от Йоан Зонара. Освен това използва творби на руския писател Д. Ростовски, Черноризец Храбър и житието на Григорий Синаит от Калист І.

Вдъхновен от патриотични чувства, Спиридон Габровски подчертава древността на българите и техните царе. Той проследява историческия път на народа в контекста на политическите събития при другите балкански народи до 1789 година. За пръв път в новобългарската литература са описани традиции и обичаи свързани с народните празници. Произведението включва значителен фактически материал, който отец Спиридон свободно интегрира.

Според Петър Цончев първият препис от ръкописа е направен през 1819 г. от друг габровец - Петко Попманафов. Научната общност научава за него през 1869 година благодарение на руския учен Александър Гилфердинг, който открива оригинала недалеч от Брегалница по време на своето пътуване в Македония. По време на тържествено заседание в Санкт Петербург за отбелязване стогодишнината от смъртта на свети Кирил той споделя информацията за този важен артефакт.

След кончината му ръкописът попада във владение Императорската публична библиотека в Санкт Петербург.[1] През 1900 г., Васил Златарски публикува текста,[2] а Боряна Христова подготвя неговото факсимиле през 1992 г.[3] През 2000 г., книгата излиза с модерен български превод благодарение на Минчо Минчев.[4]