Балкански мотиви в езика и културата на българите. Раждане и съдба

В монографията се разглеждат и анализират балканските характеристики в българските текстове, посветени на обредите около раждането. Особено внимание е отделено на терминологията, ритуалите и фолклорните материали. Раждането се интерпретира като ключов елемент от световната структура, който е дълбоко свързан с други аспекти като календарни практики, народна медицина и демонология. Явленията от езиковата система и културата са възприети като неделима единица. Лексиката и фразеологията относно раждането, имената и етнографската характеристика на речевото поведение показват типичната за Балканите смесица между „своето“ и „чуждото“. Възприятията за връзката между раждането и житейския цикъл отразяват сложните взаимодействия между древни митологични идеи и традиционните православни вярвания (например свързването на култ към Богородица с предсказания от демони). Празничният комплекс около първите стъпки на детето включва разнообразие от лингвокултурни балканизми, които същевременно осветляват спецификата на българската традиция спрямо общославянските и балканските контексти. Към книгата са добавени теренни записи от последните години, направени в различни населени места, както и етнолингвистични карти.