Форма на живот

Скъпа Амели Нотомб,

Аз съм редник в американската армия и се казвам Мелвин Мапъл, но можете да ми викате просто Мел. От началото на конфликтa в Ирак, вече шест години, служа в Багдад. Пиша ви, защото страдам дълбоко и имам нужда от малко разбиране – вярвам, че ще ме разберете.

Така стартира необичайната кореспонденция между един фиктивен войник и Амели Нотомб, която многократно е доказала своя талант и способността си да манипулира читателите по свой начин.

Мелвин Мапъл с наднормено тегло използва храната като форма на бунт срещу военния си живот и като средство за облекчаване на чувството за вина относно участието си във войната в Ирак – конфликт, който не може да осмисли. Докато получава множество писма от почитатели, вниманието на Мелвин я трогва; той е запален поклонник и съдбата му я интригува. В хода на тяхното общуване тя размишлява върху връзката между писателя и неговите читатели както и самия акт на писане.

Какво представлява загадъчният аспект на живота? Дали това е булимията на Мелвин или пък взаимодействието на Амели с написаното слово?

Авторката оставя читателя сам да намери отговора този въпрос; междувременно сюжета взима неочакван обрат, а финалът – какъвто често наблюдаваме при Нотомб – изненадващо ни изненадва.