Убий българина!

„В средата на 80-те години почувствах дълбоко в себе си тревожно предчувствие, че трябва спешно да разкажа за преживяванията си, тъй като новото време наближава и всичко ще се промени безвъзвратно. Именно от това усещане възникна „Убий Българина!“ – книга, която представя моето начало...“

Тези думи принадлежат на Любомир Левчев и ни въвеждат в един романизирани спомени – живи и ярки, каквито могат да бъдат само детските воспоминания. В творбата героят, сега от позицията на автор, осъществява среща със самия себе си. Той повторно преосмисля своето начало и изразява опитността си като предупреждение относно неправилно интерпретирана История. Целта му е да предложи своя гледна точка върху важни исторически събития през погледа на ексцентричния учител по история. Както при разбъркването на колода карти, така и тук авторът комбинира личните моменти с обществените и политическите контексти, предоставяйки ни интересни детайли около събитията след 9 септември 1944 г., а също така трагедията от смъртта на баща му две години по-късно.

По този начин постепенно се изгражда мозайката на живота му - динамичен, изпълнен с превратности и запознанства с незабравими личности.