Професия читател

"Надеждата ми, че ще успея да убедя Владимир Набоков да се появи по телевизията и да разговаря с мен, беше крехка. До този момент той бе съгласен само на снимки, докато лови пеперуди през лятото.
Очарован от този уникален ироничен персонаж с изключителна култура, реших да направя всичко възможно за него - независимо колко търпение и ласкателства щеше да изисква.
На 30 май 1975 година организирахме директно предаване. Той поиска уиски от известна марка, но заради желанието си да не влияе негативно на зрителите, настоя алкохолът да бъде поднесен в чаена чаша.
След края на "интервюто", той изглеждаше щастлив като фокусник, който е успял да впечатли публиката със своите трикове. Всъщност чрез словесни игри той постигна същия ефект.
Година по-късно Набоков почина на седемдесет и осем години. Все още помня неговата красива усмивка с леко присмехулство и как казваше на жена си и на мен: “Да бягаме, шумът ще унищожи света...”

Това е само един пример от многобройните срещи и преживявания на великия френски телевизионен журналист Бернар Пиво."