Една и съща нощ. Дневник на един роман

Някога си задавах въпроса: „Какво ли би се случило, ако...”

Сега обаче казвам: „Защо не!...”

Защото времето минава бързо и вечерта настъпва с внезапен завой. А нощта остава неизменна. Думите също не се променят. Гео Милев пише за „едри, груби момчета с бледи лица, ниски чела и плоски очи”, а един забравен автор му отвръща: „О, Геомилевщина! Тъмна язва на литературата, която я възприема само с едно око, половин глава и четвърт мозък!”

След това идват онези с ниските чела и окървавени тояги...

„При първите посещения на Ш. у дома Гео беше впечатлен от него; дори аз усещах неговото магнетично влияние, което никой не може да игнорира – включително самия Гео, който вече наклоняваше към анархизма под влиянието на Шейтан.

Не бих преувеличила, ако призная, че тъгата ми за Гео щеше да бъде значително по-малка в случай че Г.Ш. бе останал жив.”

Това е част от писмо на Мила Гео Милева до пловдивския анархист д-р Константин Кантарев.

[...]

Христо Карастоянов описва ярко и динамично време, в което нито един герой успява да си почине. Хаосът е преплетен със спорадични детайли – опорни точки за читателя докато той преминава през историите.

Този роман притежава политическа тежест и безкомпромисен подход в разказването.”

Хелмут Шонауер коментира произведението в "Lesen in Tirol".

[...]

„Аз все още съществувам!” – учудено заявява поетът.

„Не си! Не си!” - изстена другият. - „Вече не ти има! Просто все още не го осъзнаваш...”