Куджо

Романът е удостоен с Британската фентъзи награда през 1982 година.

Тази творба направи със санбернарите това, което “Челюсти” постигна с големите бели акули.

През есента на 1977 г. Стивън Кинг заминава за Англия със семейството си, за да напише история за призраци. Това решение не е изненадващо, тъй като преди години той се премества в Колорадо, от където произлизат “Сиянието” и “Сблъсък”. Британските медии не закъсняват да коментират: "С богатата си традиция в готическия роман и историите за духове, Англия ще помогне на Кинг да създаде още по-страшен роман от “Сейлъмс Лот” и “Сиянието.” И така става. Романът носи името “Куджо”, но темата му няма нищо общо с привиденията; напротив – той представлява блестящ пример на суров реализъм и безмилостна психологическа проза. Действието обаче не се развива в Англия.

“Куджо” може справедливо да бъде наречен "експериментален трилър" благодарение на уникалната си структура, а паралелно с него стои друг знаков роман от 80-те - “Червения дракон” на Томас Харис.

Вик и Дона Трентън са перфектното американско семейство – Вик е успешен рекламен агент, докато Дона е красива домакиня, която се грижи за четиригодишния им син Тад. След като Вик решава да започне собствен бизнес, те взимат решение да напуснат шумния Ню Йорк и да потърсят спокойствие в малкото градче Касъл Рок в щата Мейн. Но дали всичко е толкова идеално? Какви тайни крие идиличният семеен живот? Не би ли могла сбъднатата "американска мечта" всъщност да бъде горчива иллюзия?

Действието в романа протича в измисления от автора град Касъл Рок, поставяйки го до известните произведения като “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

На противоположния полюс стоят семейство Кембър. Джо работи като механик и е превърнал хамбара си в автосервиз. Обича алкохола, грубиянството към жена си Черити и двамата живеят скромно на границата между бедността и оцеляването; ежедневието им вече дълго време унищожава мечтите им. За десетгодишния им син Брет обаче ситуацията изглежда различно – момчето притежава умствени дарби и потенциал за успех; то има надежди за бъдеще далеч отвъд родителското статукво. Джо обаче желае синът му просто да наследява занаята му вместо самостоятелно развитие; вероятно именно това щеше да стане реалност ако един ден Черити не решава смело да се противопостави на мъжката доминанта у дома…

„Докато пишех тази книга, я представях като тухла хвърлена през нечий прозорец - твоя прозорец читателю! Искаше ми се тя звучи диво анархично подобно на запис от пънк група.”
СТИВЪН КИНГ