Понякога ангели

В „Понякога ангели“ Емил Тонев споделя своята история и преживяванията на приятелите си, вдъхновен от творби като „По пътя“ на Джак Керуак и „Полет над кукувичето гнездо“ на Кен Киси. В него се усеща влиянието и на руски автори като Юрий Казаков и Юрий Трифонов. Някои части напомнят за ненадминатото произведение „Москва–Петушки“ от Венедикт Ерофеев, в които водката тече без край, а очите са изумени от срещата с любовта или смъртта.

Този роман е своеобразна холограма, която може да възпроизведе последните тридесет години в България. Също така той представлява литийно шествие с образа на младостта. Всеки писател мечтае да създаде свой велик роман – някои успяват, а други не.

Емил Тонев проявява упоритост, мълчаливо преминавайки десетилетие, за да постигне успех. „Понякога ангели“ е неговият значим роман.