Осили

Не успях да разбера как се отнема синьо от изгрева...

* * *
Как става рисуването с акварел? Просто пускаш четките в реката и гледаш залеза...

* * *
На невръстната праскова в двора кацна една птица... Счупи едно от трите й клончета... Какво ще правим, малка птице?

* * *
Това, в което вярвах, се разля по улицата... Подхлъзнах се усмихнат...

* * *
Цял ден играех с идеята да оцветя листата на двора в зелено... Но те пак падат. Явно е безнадеждно...

* * *
Ако ти подарят ново куче, не бъди изненадан, когато старото му нареди: „ЛЕГНИ“!

* * *
Докторът ми забрани да консумирам памук... Оказва се, че съм правил сутрин неопределено количество облаци... Странен тип!

* * *
Мисля да построя дърво...

* * *
Все повече започвам да усещам себе си като дюнер – както казват: „Ако приближиш дюнера до ухото си, чуваш мълчанието на агнетата“…

* * *
Дните преминават като книга… Без илюстрации! Завършен текст без нежност… Не съм тъжен; просто осъзнавам силата на безтегловността…