Евгения Марс извън сянката на Вазов

Книгата представя подбрани произведения на Евгения Марс (1877–1945), писателка, преводач и общественик, чиято литература не е публикувана след 9 септември 1944 година. В нея са включени разкази, театрални пиеси, пътеписи, есета, спомени и интервюта от периодичния печат. Името на Евгения Марс остава в сянката на Иван Вазов през годините; те се срещат 17 години преди смъртта му и той я приема за близка приятелка, възвишавайки я чрез развълнувани писма и стихотворения. Този факт говори много за нейното творческо и човешко очарование – тя блести със своя уникален принос в културната история на България. Сред авторските й сборници са „Из живота”, „Лунна нощ. Разходка из Цариград”, „Белите нарциси” и „Човекът в дрипи”. Написала е три драми, две от които - „Магда” и „Божана”, са поставяни в Народния театър. Нейните разкази също така намират място в чуждестранни публикации, а есетата й получават положителен отклик от широк кръг читатели. През 1920 г., цар Борис III я награждава с орден Дамски кръст ІІІ ст. с корона за гражданска заслуга.

Евгения Марс има важна роля при издаването на енциклопедичния алманах „Полувековна България 1878–1928“, който съдържа ценни статии и анализи относно първите пет десетилетия след освобождението на страната ни. Заедно със съпруга си д-р Михаил Елмазов – първият български дипломиран зъболекар – те приемат гости у дома си по време на 20-те и 30-те години, където всяка седмица се събира духовният елит на народа ни. По този начин се оформя известният литературен салон на Евгения Марс – уникално културно пространство с влияние до наши дни.

Дейността й като председателка на Клуба на българските писателки също допринася значително за обществото.