Дневник и досиета 1879 – 1927г.

Професор Иван Д. Шишманов (1862, Свищов – 1928, Осло, Норвегия) е един от най-влиятелните български учени с международна репутация. Той заема поста министър на просветата в кабинета на ген. Рачо Петров (1903 - 1907), а след края на Първата световна война служи като пълномощен министър в Украинската република (1918-1919). Шишманов е сред основателите на Висшето училище в София и Българския ПЕН-клуб. Той създава научното списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и редактира сп. „Български преглед“. Произведенията му и лекциите по възрожденска българска литература и западноевропейските литератури запазват своята значимост до днес. Изтъкнатият учен и общественик е бил търсен събеседник за множество интелектуалци, писатели, държавници и монарси; освен това се отличава с красноречие като оратор и любим преподавател в Софийския университет.

Дневникът на проф. Иван Шишманов го придружава през почти целия му живот — започва да го води още по време на студентските си години и продължава до последния период от живота си. По обем информацията му той може да бъде сравнен с дневниците на други известни учени като проф. Константин Иречек и проф. Богдан Филов; записките му след разговорите със знаменития писател Иван Вазов го поставят редом до произведения от световната литература като диалозите между Екерман и Й.В.Гьоте или дневниците на братята Гонкур. Също така важна част от този представителен том са документите относно дейността му като български дипломат в Украйна както и ролята му като университетски професор, които допринасят ценни данни към биографията му като виден български учен, патриот и популяризатор на родната история, литература, фолклор и документиране.