Докато дишам

Романът "Докато дишам" е финалист в конкурса на Сиела за нов български роман и притежава множество силни качества. Често те кара да се усмихваш, а понякога дори и да плачеш – лично на мен ми се случи 2-3 пъти. Четенето му наподобява гледането на филм, при което не усещаш усилията, просто си потопен в историята до самия край.

Но има и един недостатък: няма как да оставиш книгата. Ако планираш да я четеш вечер преди сън или по време на пътуване с метрото, забрави! Започвайки този роман, знаейки че ще останеш с незавършени дела и пропуснати повиквания, докато стигнеш до последната страница. Потапяш се в сюжета, чувстваш близост към героите и имаш впечатлението, че ги познаваш добре; сякаш си бил там с тях.

Участвал съм като член на журито в анонимния конкурс за нов роман на Сиела и ето какво записах:
„Мисля, че авторът е мъж средна възраст с широка обща култура; той отлично разбира темата си. Стилът му е безупречен - нито едно изречение не ме подразни.“
Интересно ми е дали другото ми предположение ще стане реалност: „Докато дишам“ ще бъде успешен хит сред читателите.“

Ваня Щерева

След 10 ноември животът на Вяра – дъщеря на генерал от бившите репресивни служби – както и нейното семейство от близначки преминават през редица изпитания. Злото проявява различни лица; то може да остава скрито зад маскиран облик. Истинските ценности обаче са вечни и универсални – неподвластни са историческите контексти или икономическите условия. Романът предлага динамично развитие със сгъстено напрежение до самия финал; представянето му умело комбинира хумор и ирония чрез образен език с запомнящи се персонажи.

Петър Делчев