Което си отива

Заглавието на сборника с разкази „Което си отива” веднага намеква за раздяла – било то с времето, любимите неща, хората или спомените и илюзиите. То също така подсказва за неприкрита болка при сбогуването с домашните любимци. Людмила Андровска, авторката на творбата, притежава остро наблюдение към детайлите в ежедневието. Тя умее да трансформира обикновеното и незабележимо в привлекателни художествени произведения.

Някои от разказите предизвикват силни емоции и предлагат есетичен нюанс, докато други развиват сюжета по кинематографски начин без излишна сложност. Авторката изразява загриженост относно липсата на любов в нашия жесток свят и се стреми чрез своите текстове да го направи по-добро място.

Под влияние на Йордан-Йовков тя показва своята привързаност към животните, успявайки да вдъхне живот на обикновените кучета и котки. Докато Йовков тъгува над това какво би казало едно животно: „Ако можеха да говорят”, у Андровска те сякаш оживяват и „говорят”. Сцените със сбогуването им са дълбоко трогателни. Включила е интересен текст за връзката между човека и животното след смъртта, който допълва темата в творбите ѝ.
Писателката печели читателя не само чрез силата на собствените си преживявания, а също така благодарение на способността си майсторски да синхронизира думите с историите, които разказва – истории за онова "което си отива".