Вкъщи всички вечерят отделно

За тази книга Аксиния Михалова написа: „В дебютната книга на Анна Лазарова има всичко за една изискана поетична вечеря. И приборите са на точното място. Също като онези позабравени ценности, които тези изчистени, лаконични в своята образност стихове защитават в обърканото ни и разнопосочно време. Ценности, които ни връщат при корените. И ни остойностяват като човеци. Няма значение към кои от приборите ще се насочи най-напред читателят, защото в обсега на ръката му винаги ще има щрих от сезони, които наричаме с обикновената дума поезия”.

Камелия Спасова допълва: „Дебютната стихосбирка на Анна Лазарова внимателно подрежда приборите за хранене: ножовете служат при ритуалите на семейното (без)действие, вилиците сочат вертикалите на трансцендентните измерения, а лъжиците дълбаят скривалища за любовта и въображението. „Вкъщи всички вечерят отделно” оголва траекториите на болезненото, на праха и забравата, като минава отвъд тях с една нова зрялост. Внимавайте – финалите ? режат”.

„Тази книга изговаря висок хоризонт, като трансцендира умората на отчуждението, смиреното приемане и предметността, лелее въображението на любовта и го приютява. В нея бита на липсите е превърнат в битие на непринадлежността, изречено като болка, но болка, която именно заради трансценцентния си хоризонт, не се превръща в рана за читателя, а лекува и приласкава чрез една особена, мека светлина...
Това е и книга за обичането без притежание. Това е книга за обичане.” (Валентин Дишев)

Бояна Петкова написа за книгата: „Неистова книга. С лекота изрича немислимото, пробожда фино, лекува, осмисля, променя. Прави, каквото прави истинската голяма поезия – надраства автора си и ни издига, ранява и приютява. Такова писане отива далече отвъд думите, служи на Човешкото и го спасява. Шапки долу – Анна Лазарова! И благодаря.”