Александър III

След атентата срещу Александър III през 1881 г., на руския престол застава един млад човек, който е потиснат и изпълнен с тревога, без усет към нуждата от реформи. Той вярва, че разразилото се насилие е резултат от либерализма на баща си и затова управлява с желязна ръка и безкомпромисно. Неговото управление оставя следа от авторитаризъм и ограничен мироглед. Въпреки това, именно при него е изградена железопътната мрежа, която свързва огромните руски територии до снежните райони на Сибир. Той е владетелят, който отклонява Русия от Германия в полза на сближаване с Франция.

Благодарение на умелия стил на Анри Троая, последният император пред читателя излиза със своите противоречиви черти сред бурното време. Бива описан едновременно като авторитарен и толерантен, динамичен но същевременно несигурен; малко известен и сякаш недооценяван Александър III се опитва най-вече да служи на страната си вместо да строи легенда около царуването или личността си.