Българската просвета в Солунския вилает

Настоящият текст анализира историческото развитие на региона, разположен между долните части на реките Места и Струма, а също така и околните планини Рила, Пирин, Беласица, Малешевска, Огражден и Осогово. Територията достига до река Брегалница на запад. В този район местното българско население е свидетелствало за редица важни исторически събития и често е било жертва на тези събития. То представлява основната част от жителите в градовете Сяр, Драма, Демир Хисар и по крайбрежието от Кукуш до Солун. На север подножията на Рила и Пирин включват Неврокоп, Мелник, Банско и Разлог; отвъд планинските масиви се намират Горна Джумая, Кресна и Петрич. Границата на района обхваща долината около река Брегалница с населените места като Кочани, Щип, Берово, Пехчево и Струмица.

Съществуват краеведски изследвания относно различни селища в региона предоставящи ценна информация за техния демографски профил както и разкази за герои борили се за свободата на народа си. Тези изследвания включват истории за духовници - първоначални защитници на народностното самоосъзнаване по време на робството - някои от които са базирани върху архивни документи с подробности относно историята ни.

В труда са описани значими исторически моменти от областта с цел да покажат как българското население успява да устои срещу опити за унищожаване по време на тежки времена. Необходимо е да се спомене актуалният процес дeбългаризиране в Македония през средата на 20-ти век извършван от наши "сънародници", който не остава назад спрямо жестокостите при предишните погроми през вековете под чужда власт. Лицата свързани със комунистическата идеология неправилно интерпретират принципите му интернационализъм водейки до почти пълно забравяне идентичността в области населявани стотици години от българи с ясно осъзнато национално самосъзнание.

Младите историци имат задължението без пристрастие или партийни влияния да проучват архивните документи внимателно тълкувайки ги такъв начин какъвто те действително са написани – това е тяхната задължителна задача към бъдещите поколения. Те трябва да знаят какви политически или морални терзания са понесли нашите предшественици през вековете.

Френският писател-моралист Фенелон Франсоа (1651-1715) отбелязва: "...хората ненавиждащи истината мразят онези смели личности които я произнесат...". Това твърдение може лесно да бъде приложено към антибългарските преследвания изминалото столетие.

Целта на настоящата книга е допълнително да представи исторически данни чрез средновековни хроники или записки от очевидци относно случилото се в миналото. Амбицията й е освен всичко друго възстановяване паметта за малко известни български фигури преминали през затворническите лагери но останали верни своето национално самосъзнание.
Илия Галчев