Византийската дипломация и Западът( 1391-1425)

Концепцията за настоящото изследване се появи по време на работата ми върху дисертацията "Византийски интелектуалци в културата на Италия, втората половина на XIV - началото на XV век", където акцентът беше поставен върху две значими личности от епохата - Димитър Кидонис и Мануил Хризолорас. В хода на проучването стана ясно, че византийските интелектуалци основно играят политически роли и техните културни активности (като преподаване, преводи и творческа дейност) са насочени към униатската политика на империята с цел постигане на общохристиянско единство като противодействие срещу османската заплаха. Тази характеристика е валидна както за православния модел през разглеждания период, така и за Западната Европа. Вероятно няма нито едно лице от двата културни свята през XIV-XV век, което да се издържа само чрез интелектуална работа; вместо това пред нас стои образът на интелектуалеца-политик, активно ангажиран с политическа и дипломатическа дейност, който подкрепя униатската политика и заема високи държавни позиции.

Основната цел на текущото проучване е да систематизира информацията относно дипломатическите мисии към Запада при Мануил П., опирайки се както на първични източници, така и на научните трудове по византология. Ще бъдат посочени западните страни, които привлекли вниманието на византийската дипломация; ще бъде представена хронологията на изпратените пратеници и паралелността между тях там, където я има; също така ще се очертаят цели като преносуване писма, икономически сделки или искания за финансова или военна помощ.

За да постигнем изложените цели в анализа ще разгледаме всеки дипломат индивидуално; те ще бъдат организирани по хронологичен ред и според страните дестинации; освен това ще извлечем важни общи заключения. Методът ни включва просопографското представяне всеки византийски пратеник във връзка с конкретната му дипломатическа задача. Това обаче води до неизбежното повторение в някои части от текста поради сравнително ограничения наличен материал.