Когато бях петгодишен се самоубих

Перспективата на Бъртън Рембранд относно живота остава непонятна за възрастните. Тази гледна точка принадлежи на осемгодишно дете, чийто родители и учители използват език, който той не разбира. Разказът за Бърт е написан от него самия с молив върху стените в Тихата стая на Детския рехабилитационен център, където попада след като споделя своите интензивни чувства към момиче от съседния клас. Историята започва с: "Когато бях петгодишен, се самоубих..." В тази преоткрита модерна класика на "един от най-обичаните съвременни френски автори" (Тайм), Хауърд Батън предава с изключителна проницателност и оригинален стил разказа на едно психически натоварено - или може би напълно нормално - момче, което за първи път опознава границите на любовта и живота.