Там

Липса
Очите, които виждат само теб,
не могат да достигнат до живота както другите.
Тези очи се спират в недоумение пред липсата на въздух. Странни ями,
висещи безмълвно в пространството -
студени с жестоката си плътност,
непрозрачни и понякога сурови,
с форми непознати и затова - неназовими. Ужасно е да наблюдаваш
земя, обгърната от въздух,
разкъсана от отсъствието. Липсващи образи,
напразен е стремежът. Когато се докосвате,
вие се сливате в нова форма, която ще съществува
с подобни усилия – и дори още повече –
при двойното по-голямо отсъствие.