Непознатата

Съществува ли нещо по-осезаемо от предмета? Има ли нещо по-конкретно и успокояващо от парче връв или огърлица? Въпреки това, в жанра на фантастичната литература тези обекти придобиват – след преминаване през двойствеността – невероятна злоба и подтикват човешките същества към падение или унищожение. Предметът се трансформира в своеобразен вампир, който изтласква героя извън реалността, лишавайки го от разума му, а понякога дори и от живота. Разказите на Мопасан за свръхестественото не са просто пътешествие в другата страна на огледалото; те представляват истории за страховития, бавен и неизбежен упадък. Фантастичното при Мопасан е вътрешно явление - тук няма чудовища или духове. То произлиза и се движи от реалното; действителността постепенно се разпада на безброй малки частици...

Когато се върнех у дома, непременно трябваше да я видя и докосна. Завъртах ключа на шкафа с трепет, сякаш отключвах врата към любимата си; ръцете ми копнееха да потопят пръсти в магическия поток от мъртвите коси. Дори когато спирах да я галя и затварях шкафа, усещах нейното присъствие като живо същество, скрито зад стените му. Непрестанно жадувах за нея; изпитвах силна нужда да взема косата ѝ, да я докосвам до крайност - студеният хлъзгав допир беше сладостен и възбуждаща.
Обичах я! Да, истински я обичах. Не можех вече без нея нито един час.
И чаках... чаках... какво? Не знаех точно какво очаквам – само Нея.
Една нощ внезапно се събудих с чувството че стаята не е празна…