Манипулации по време на преход Кн.2

Много хора се питат, толкова ли наивни или глупави се оказахме ние българите, че така лесно повярвахме на празни приказки и обещания. Че до голяма степен сами помогнахме да ни прецакат външните ни недоброжелатели и техните вътрешни помагачи. Биваше ли да се вържем на номерата на общо взето посредствени хорица, претендиращи да бъдат родната "политическа класа".
С кой акъл след 10 ноември 1989 г. ние българите се нахвърлихме едни срещу други, доживотно се изпокарахме с най-близките си роднини и приятели и позволихме на една банда шмекери под носа ни да си присвои огромни части от общонародното имане? Как мнозинството българи влязохме в схемата на шепа подлеци и продажници, за да причиним неволно толкова загуби и страдания на себе си и същевременно да уредим живота и на правнуците на измамниците?
Ние, българите, като цяло нито сме глупави, нито по-големи наивници от който и да е друг народ. По-скоро обратното, много повече и по-отдавна сме патили, затова и доста повече се съмняваме и проявяваме недоверие спрямо велики проекти за "светло бъдеще" и сладките брътвежи на самозвани или чуждоземни "пророци". Но срещу модерните средства и методи за манипулиране на хората като общество се оказахме напълно неподготвени.
Своевременното разкриване на целите, механизмите и изпълнителите на манипулативните практики беше едно от главните ми намерения като публицист през последните 13 години. Датите под тези дописки са доказателство за това. Силата на въздействието на един вестник обаче е десетки пъти по-слаба от тази на електронните медии, особено на телевизионните. И все пак имам убеждението, че през тези години изпълнявах обществената си длъжност. Достатъчно ли, добре ли - ще каже Негово Величество Читателят.
Илия Илиев