Антология на модерната италианска поезия

Ако XIX век е известен с модерната френска поезия, то италианската литература от този период може да се определи като източник на значими търсения и основополагащи открития, които оформят много от тенденциите през XX век. Втората половина на века е особено знакова не само заради творчеството на именити автори като Еудженио Монтале (лауреат на Нобелова награда), Салваторе Куазимодо (лауреат на Нобелова награда) и Марио Луци, но и за появата на нови поколения писатели. Сред тях са Андреа Дзандзото, Мария Луиза Спациани, Пиер Паоло Пазолини и Едоардо Сангуинети. Те са подкрепени от усилията на родените след войната Маурицио Куки, Джузепе Конте, Чезаре Вивиани и други, които обогатяват съществуващата традиция и прокарват път към бъдещето в литературата. Тази антология има за цел да запълни една празнота в българския културен контекст, имайки предвид че след 60-те години – когато сборникът "Осем съвременни италиански поети" под редакцията на покойния Драгомир Петров беше важна стъпка за българската поезия – не е имало такова широко представяне на италианската художествена словесност.