Парфюмът. Историята на един убиец/ тв.к.

Романът е публикуван на 42 езика с тираж от 15 милиона копия. „Парфюмът” разказва за ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, роден в дъното на социалната стълбица във Франция през XVIII век. Неговата мечта е да създаде аромата на идеалната жена, която Бог е предназначил за любов и изкушение. Убийствата са само средство за постигане на желаното ухание. Историята привлича със своята страшна красота.

Това произведение оставя дълготрайно впечатление, а рецензия от Тайм Мегазин го описва като силно и завладяващо.

Филмовата адаптация на „Парфюмът” се оказа истинска сензация. Проектът е ко-продукция между Франция, Испания и Германия, с участието на звезди като Дъстин Хофман и Алан Рикман. Главната роля – тази на Жан-Батист Грьонуй – изпълнява Бен Уишоу, а женският образ играе Рейчъл Хард-Ууд. Режисьор е Том Тиквер с бюджет от 50 милиона евро. В първите 24 часа след премиерата филмът привлече над 250 хиляди зрители и бързо възвърна инвестициите си.

Историята зад адаптацията започва когато режисьорът Том Тиквер открива романа едва навършил двадесет години, в период когато предпочита съвременни теми пред историческите произведения. Но именно уникалността му го пленява; той усеща мрак в сюжета и намира историята поразителна благодарение на детайлните описания - раждането на бебе сред миризми или драматичните убийства над жертви.

Според Тиквер успехът идва от това как читателите възприемат романа като нещо интимно – зловещо или трагично тайно кътче към което искат да останат насаме. Грьонуй представлява самотния аутсайдер, подобен на персонажи в творбите на Жан-Пол Сартр или героя от филма "Такси" с Робърт де Ниро.

Зюскинд вероятно предвижда такова поведение у читателя; според Тиквер романът ни прави съучастници в престъпленията му, докато знаем че неговият край ще бъде фатален.

По време подготовката за филма сценарният екип прекарват много време в Грас - световната столица на парфюмерията - където работят известни експерти по аромати.
Изборът на актьори също не бил лесен; след множество търсения намерили Бен Уишоу чрез агентка.

Продуцент Бернд Айхингер чете книгата през осемдесетте години и веднага решава да я екранизира въпреки отказите от Зюскинд повече от десетилетие.
Накрая получават разрешение през 2000 година.
Айхингер смята романа за оригинален шедьовър без значение дали попада под определението криминална литература; основната тема остава самотността както при различните хора в обществото така и таланта отвлечен извън нормалното направление.
Той избира Тиквер след внимателна работа върху сценариито;

Сценарист Андрю Бъркин споделя какъв аромат асоциира с романа: комбинацията между мускус и други нотки напомнящи за природата вдъхновявали него лично

Бен Уишоу вижда героят си като социален единак със специфични дарби но водещ до собствен крах вследствие загуба контрол над света около себе си
Дъстин Хофман вярва че парфюмите имат личност сякаш те сами притежавали характер който оставайки единствен различава главните герои взаимозависимо помежду им както Моцарт спрямо Салиери .