Господарят на душите

В романа "Господарят на душите" Ирен Немировски представя образа на един от многото “емигранти”, които пристигат от Източна Европа между двете световни войни, носещи със себе си горящата мечта за успех.

С леко, но проницателно перо тя разкрива суетната игра на амбициите и точно описва динамиката в социалния и интелектуален живот по това време.

Ница, 1920 година. Младият лекар Дарио, изпитващ глад не само физически, приема да извърши незаконен аборт на самоуверена авантюристка от Ню Йорк с цел да спаси съпругата си Клара и тяхното бебе. Тази крайна мярка му позволява да оцелее въпреки безчувствения характер на богатите клиенти в града. След години натрупване на дългове той най-накрая измисля гениален план: използвайки макиавелистична интуиция за преработка на новаторската психоаналитична теория, той се превръща в моден шарлатан – своеобразен „господар на души“, който успява да постигне социално издигане, но цената е висока...

-------------------------------

„Аз съм като диво животно, изгубено далеч от родината си. Никой няма да нахрани моето семейство освен ако не го направят сами… Чувах как ми казват: 'Но вие сте във Франция толкова дълго!... Вие почти принадлежите към нас!'... Думата ‘почти’ съдържаше цял свят от неизразими чувства и болезнени преживявания. Нямам приятели или близки; нищо не може да ме убеди в правото ми да бъда тук. Аз виждам себе си като звяр излязъл от подземията – готов винаги за нападение с ноктите и зъбите си.

Това което искат те е някой изповедник - човек познаващ тайните им грехове, който ще ги слуша и ще им предоставя опрощение; трябва им стимулант! Това е необходимостта... Първо трябваше да ги чуеш и след това да им дадеш допинг… Единственото бъдеще пред мен е като шарлатанин – култивирайки пороците и болестите у заможните хора така както се засаждат семена…

Дарио бе принуден също така да се справя с откритата или потайна омраза от страна на френските лекари и чуждестранните психиатри, обвиняващи го че манипулира техните методи за собствена изгода.

Страхът ми от бедността е огромен. Не само защото я познавам лично; поколения преди мен са преминали през нея. В мен живеят много гладуващи духове – те никога няма да бъдат удовлетворени! Никога няма να почувствам достатъчно сигурност или уважение! Най-страшното чувство е липсата на пари!

Родом аз съм произведение на тъмнината - тинята земна ме оформя. Мен ме интересуват благосъстоянията тук долу!

Елинор навлезе при него.
- Синът ти къде е?
- Напуснал е.
- О бедняга Дарио! Какво ужасно!
– Ще се върне – увери я Дарио.- Заради наследството."