Степния вълк

Основният мотив в "Степния вълк" е самотата, която се разглежда като неизменна съдба, а усамотяването - като дълбоко отричане на реалността. В стремежа си към свобода и независимост, главният герой открива, че всъщност е обвързан с още по-тежки окови. Пътят на примирението е представен като разрушителен.

Къде може аутсайдерът Халер да намери връзка с обществото? Не вече в дома на професора; единственото място, което остава за него, е старата кръчма – убежище за огорчените и нещастните поне за кратко време, където те успяват да избягат от действителността до следващия ден. Драмата на Хари представлява болестта на съвремието - Хесе акцентира върху това; пътят към хуманността е изпълнен с мъки. Цялата му проницателност е насочена навътре към себе си. Вглеждането в собствената душа носи страдание, но също така помага да се заглушат болките от света около него.