Държава & Църква - Църква & Държава в българската история

Текстът е под редакцията на Гиньо Ганев, Георги Бакалов и Илия Тодев. В сборника са включени произведения на автори като Г.Бакалов, Марко Семов, Бистра Николова, Христо Матанов, Андрей Пантев, Илия Тодев, Христо Темелски, Пламен Митев и Светлозар Елдъров, както и Даниела Калканджиева.

„Екзархията не представлява само религиозна институция. Тя също така служи за официално признание на българската нация. Екзархийският ферман в известен смисъл очертава границите на българските територии. Освен духовните си задължения екзархът има значителни светски правомощия - административни, фискални и съдебни. В неговата отговорност попада народната просвета, за която той може да налага данъци. Екзархът притежава правото да представлява своето паство пред различните управленски структури на Османската империя. През 1871 г., с цел изготвяне на екзархийски устав в Цариград се провежда Църковно-народен събор с участието на 50 делегати от всички краища на България през шестмесечен период. Този национален форум се превръща във впечатляваща мирна демонстрация за възможностите и амбициите на възраждащата се България. Затова някои историци – вероятно малко дръзновено и с оправдан исторически контекст – считат Църковно-народния събор от 1871 г. за своеобразна предпоставка към Учредителното събрание от 1879 г.” - казва Гиньо Ганев."