Гласът на немите

Всяка написана дума ме изтощаваше. Бавно и болезнено ми стискаше гърлото, след което нежно целуваше посинелите устни. Всеки ред безмилостно удряше сърцето ми в прашните улици на Латинска Америка, тъпчеше го с жестокост и го мери с камъни; после се разкайваше и силно го прегръщаше. Героите в моите истории не жалеха душата ми: обичаха я, а след това я оставяха, разпъваха я и после й обещаваха вярност. С всяка страница плачех за живот като новородено и умирах от задушаване. Летях високо само за да падна по лице в земята. Горях в хиляди огньове и потъвах сред множеството. Продавах себе си, за да купя надежда, и бях погребан като победен.
Но осъзнах, че съм оставил част от кръвта си на всеки лист от тази книга. И че никога досега не съм бил толкова жив.