Още една натрапница

Кому е предназначена творбата на Атанас Стойчев? Отговорът не е труден - авторът обича да започва своите книги с посвещения, които му позволяват да се дистанцира от отговорността, в стил "Използвай на свой собствен риск". В настоящото произведение дори има две такива посветителски думи – едната е за целия си род до седмо коляно; другата – за приятелите, с които сме запазили връзка; за тези, с които вече не сме близки; а също и за познати, които няма да разпознаят себе си в текста и непознати, които могат би да се открият.

Следователно, независимо дали имате щастието или не да сте част от семейството му, със сигурност можете да намерите отражение в посвещението и спокойно можете да предполагате, че става въпрос именно за вас. Но тук идва вашата грешка - не бива да бъдете спокойни! Читателите на Атанас Стойчев всъщност не са защитени. Авторът пише против тях вместо за тях. В книгата героите липсват - читателите действително присъстват зад завесата или надничат иззад кръчмената врата, страхувайки се те самите да не бъдат разпознати и утешаващи се с мисълта как това са просто чужди истории.

Но авторът няма място за воайори – със своя ненапрегнат стил той пуска стрелките на лука сред ярките образи на привлекателни натрапници и тъжни провалилци. Тази разобличаваща стрела ще прониже изненадания читател (много преди шокиращия край). Докато при Чехов можем срещнем пушката като символика в сюжета, то Атанас Стойчев залага лъкове в тази книга. Не казвайте после, че не сте били предупредени. Приятно оцеляване!