Последни истории

Думите всяка сутрин се подреждат в съзнанието ѝ, изглаждат се и полирани. Неволно остават запечатани в паметта ѝ. Те действат като компютърен вирус – проникват в мозъка и се размножават, свързвайки се с други термини, пробивайки съзнанието подобно на натрапчиви мелодии и рими. Важно е изреченията да бъдат перфектни. Задължението ѝ е да общува с другите и да им разяснява това, което виждат пред себе си. Без нея те биха пропуснали важни детайли, потопени в собствените си мисли; всичко започва и завършва вътре у тях.

Тя разбира се не говори от свое име или не споделя личен опит – това би било твърде сложно за нея; вместо това представя знанията си, придобити от книги, които аудиторията никога няма да прочете, или проучвания, до които те нямат достъп. Тя служи като посредник. Говори от името на едно по-голямо колективно знание без граници. Опитва се да формулира ясни изречения дори когато трябва да обсъжда теми оставащи мъгляви и недоизказани. Понякога обаче, когато умората я налегне и забелязва как слушателите започват да губят интерес - мърморейки за храна или следобеден сън - тя прибягва до импровизация. Само така успява да задържи вниманието им още малко време. Изреченията оформени в главата ѝ са подобни на топчета от меко тесто; а идеите която генерира не са нейни собствени – тя ги произвежда по поръчка.