ТЯ близката и далечната

Симфонията е съставена от множество ноти, а картината - от безброй щрихи на четката, които оставят своя отпечатък върху платното. Но можем ли да видим четката в произведението или да чуем нотата в симфонията? Радостта ни идва от хармонията – тя не представлява просто нота, а нещо по-дълбоко. Тя е Музиката. Женското присъства като музика; то обединява разнообразие от лица, истории и образи с различни чувства и характери, които достигат до нас и нежно галят слуха ни в хармонията на "Тя, жената". Никой не е успял напълно да я изобрази или разкаже до последната подробност; никой не може да я възпее изцяло. Женското е като извора: колкото повече стомни занесеш при него, толкова по-трудно ще бъде да го заключиш в съд. „Тя“ представлява движение – рисува форми и се изплъзва от тях. Както облак в летен ден, който търси своето място във вечността; той остава близо до нас въпреки далечината си. Когато я докоснем с очи, тя избягва ръцете ни; когато се срещнем с пръсти, се крие пред погледите ни – близка и далечна едновременно, сетивна и абстрактна; истинска и измислена – това е една красива идея, необходима мечта и загадъчна истина.