Арттерапия и анорексия. Практика в мултидисциплинарен екип

Натали Бон-Перо е арттерапевт в университетските болници на Марсилия, известни като „Ла Тимон“, „Сент Маргьорит“ и „Салвадор“.

Нейната книга "Арттерапия и анорексия" обобщава дългогодишния й опит като част от мултидисциплинарен екип, работещ с пациенти, страдащи от анорексия. Тя предлага уникална "програма" за арттерапевтична практика, която е богато илюстрирана с примери от реални сесии. Методологията и психоаналитичните основи са представени по достъпен начин.

Особено ценен аспект на книгата е включването на перспективите на медицински специалисти: професор Бернар Виалет (ендокринолог), професор Франсоа Поансо (детски психиатър) и д-р Катрин Самюелиан-Маса (психиатър).

Според тях историята на разбирането за това заболяване преминава през няколко важни периода. В преднаучната ера, предшестваща почти съвременните описания на анорексия нервоза в края на XIX век от У. Гул в Англия и E.-Ш. Лазег във Франция, вероятно вече се е проявявало подобно състояние под различни форми. Светите жени, които забравяли себе си заради своята отдаденост към другите или практикували аскетизъм в името на Бога – много от тях може да са били анорексички още преди термина да бъде въведен. С времето научният подход започнал да разглежда анорексия нервоза по различни начини - първо като хистерична проява според Лазег; после я интерпретирали като невротично разстройство или хормонален проблем... Но всички тези теории бързо отпаднали заради ограничителния си характер и неуспеха им да помогнат значително повечето пациенти.

В наши дни има относителен консенсус относно сложността на това заболяване, което включва физиологични, психологически и социални аспекти. Приема се, че то произтича от взаимодействие между генетична уязвимост (вероятно мултигенна) и фактори от околната среда. Освен това самият синдром изглежда притежава тенденция към саморазширение благодарение както на механизми свързани с пристрастяването, така и последиците върху мозъка вследствие недохранване.

Из книгата