Баща ми в мен. Есета и импресии за Васил Стоилов

"Винаги се сещам за баща си, когато опитвам да открия себе си. Той твърдеше, че е атеист, но всъщност напомняше на самотен отшелник, който след като намерил вътрешното си равновесие, все повече се дистанцира от света и избира живот в пустинята на човешкото съвършенство. Не желая да представя неверно образа му пред тези, които не са го познавали. Баща ми беше забележителен именно в своята обикновеност и живееше в уединение, защото никой от нас не осъзнаваше колко малко е нужно на човек за истинско щастие.

Спомените излизат като кокичета по стъпките му сред пролетната красота. Клоните разцъфват благодарение на него – те протягат надежди към мен дори и в сънищата ми. Виждам ръката му сред ярките цветове на небето в картината; тя сякаш слиза надолу с крилото си като защитница – вечна закрилница на моя земен дом."