Избрано. Есета

Ефрем Каранфилов (1915-1998) е български литературен критик, публицист, учен и член на Академията на науките. Неговите ранни статии и есета в областта на литературната критика демонстрират интереса му към националната история и психология. Внимателно следейки развитието на българската литература, той акцентира върху иновации като лиризацията на прозата, процъфтяването на историческия роман и документалните жанрове, както и променящото се разбиране за героичното. Каранфилов допълва патриотичния аспект в нашата литература и критика, вдъхновен от френските хуманисти – писатели и мислители, които подчертават важността на човешката памет и личното изповедно начало в съвременната художествена литература.

В този сборник, редактиран от сина му проф. д-р Ефрем Ефремов, са включени значими есета от творчеството му – откъси от книгите „Най-българското време“, „Как умираха героите“, „Моят Иисус“ и трилогията „Българи“.