Нищо не знаеш за хората

Изумително е как Диана Юсколова успява да трансформира обикновения свят, извеждайки го далеч от рутината и познатите шаблони. Независимо дали става въпрос за есенния пейзаж, врабчетата, ореховите листа или морето, нейните думи действат като невидима сила, която ни повежда по магическите пътеки на сънищата и неизразимото – там, където се чувстваме уютно и защитено. Това е мястото у нас самите, само на две ябълкови разстояния – пространството, в което душата ни нежно се люлее в живота и ние я пазим ревностно от падане. Препоръчвам ви да прочетете тази книга. Запознайте се с всичките ? произведения.

Ана Цанкова

Сезоните оживяват заедно с техните представители; градските митове и истини намират отражение между страниците на тази творба. Тайните и потиснатите тъги излизат наяве, помагайки ни да открием човешкото у хората – да погледнем с усмешка на ежедневната проза; най-сетне да споделим спомени от миналото и със свободата на птичи криле да разрушим оковите както физическия така и времевия затвор. Оживяват заблужденията и ненужните обещания; гладът за животни чудовища и безизходицата стават видими пред нас - моментът идва, когато осъзнаем колко би била празна нашият живот без връзката с другия човек: ако продължаваме упорито да останем скрити под повърхността. Всички можем повече да разберем за хората около себе си стига единствено да осъзнаем факта че живеем взаимносвързани поне 72 пъти всяка минута.
Симеон Аспарухов