Осемдесет и девет думи / Прага, една изчезнала поема

ИРОНИЯ. Кой герой е прав и кой в грешка? Ема Бовари непоносима ли е или смела и вдъхновяваща? Няма категоричен отговор. Романът сам по себе си представлява иронично изкуство, което подразбира, че неговата „истина“ остава скрита, неясна и неизразима. Човекът се стреми да възприеме опростена представа за света, където добродетелността е ясно отделена от злото. С героизма на Донкихот романът оспорва това дълбоко вкоренено желание, разкривайки сложността на човешката природа. Иронията не е личен подход на конкретни автори; тя е присъща за романа като форма на изкуство. Иронията = начинът да представиш многозначността.

Прага – този драматичен и болезнен център на западната съдба – бавно потъва в мъглите на Източна Европа, към която никога не е принадлежала. Тя беше първият университетски град източно от Рейн и през XV век стана сцена на първата значителна европейска революция, люлка на Реформацията и причина за избухването на Трийсетгодишната война; столица на барока с всичките му безумия, Прага през 1968 година напразно се опита да насочи социализма със студени корени към Запада.